Обич нарисувана
Един мъж се усмихна,
видях в очите му синева,
сърцето ми сякаш притихна
и нежност в мен разцъфтя.
Две ръце ми предложи -
обител за моя ден,
на моите устни сложи
две устни като сатен.
Напи ме сякаш със вино,
със сладост ме напои
и силното мъжко име
по-нежно от стих звучи.
Една обич ми нарисува,
една приказка сътвори,
в мен езичница затанцува
със разпилени коси.
Събра ми пера от птици,
от пеперуди прашец,
лъчи от ранни зорници
и ми зави венец.
Накрая сам коленичи,
не каза нищо, мълчи.
Как зная, че ме обича?
Не лъжат тези очи...
видях в очите му синева,
сърцето ми сякаш притихна
и нежност в мен разцъфтя.
Две ръце ми предложи -
обител за моя ден,
на моите устни сложи
две устни като сатен.
Напи ме сякаш със вино,
със сладост ме напои
и силното мъжко име
по-нежно от стих звучи.
Една обич ми нарисува,
една приказка сътвори,
в мен езичница затанцува
със разпилени коси.
Събра ми пера от птици,
от пеперуди прашец,
лъчи от ранни зорници
и ми зави венец.
Накрая сам коленичи,
не каза нищо, мълчи.
Как зная, че ме обича?
Не лъжат тези очи...
© Зорница Петровска All rights reserved.
