Обич нарисувана
Един мъж се усмихна,
видях в очите му синева,
сърцето ми сякаш притихна
и нежност в мен разцъфтя.
Две ръце ми предложи -
обител за моя ден,
на моите устни сложи
две устни като сатен.
Напи ме сякаш със вино,
със сладост ме напои
и силното мъжко име
по-нежно от стих звучи.
Една обич ми нарисува,
една приказка сътвори,
в мен езичница затанцува
със разпилени коси.
Събра ми пера от птици,
от пеперуди прашец,
лъчи от ранни зорници
и ми зави венец.
Накрая сам коленичи,
не каза нищо, мълчи.
Как зная, че ме обича?
Не лъжат тези очи...
видях в очите му синева,
сърцето ми сякаш притихна
и нежност в мен разцъфтя.
Две ръце ми предложи -
обител за моя ден,
на моите устни сложи
две устни като сатен.
Напи ме сякаш със вино,
със сладост ме напои
и силното мъжко име
по-нежно от стих звучи.
Една обич ми нарисува,
една приказка сътвори,
в мен езичница затанцува
със разпилени коси.
Събра ми пера от птици,
от пеперуди прашец,
лъчи от ранни зорници
и ми зави венец.
Накрая сам коленичи,
не каза нищо, мълчи.
Как зная, че ме обича?
Не лъжат тези очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Петровска Всички права запазени
