Обич в акростих
Като сложна загадка реши ме.
Неизвестното в мен разгадай.
Ако образът страда без име -
дума с четири букви му дай.
“О” е зов, който смисъл събира.
Огън. Остров. Одежди. Овал.
Първи тон от събудена лира.
Светъл кръг от небесен кристал.
“Б” е бързей за бликнала близост.
Бряг. Безвремие. Бриз. Болеро.
Топъл дъх, който нежно пронизват
под луната стрели от сребро.
“И” е нежната искреност в мрака.
Избор. Истина. Извор. Игра.
Слети погледи в порив дочакан
до лъчите на нова зора.
“Ч” са чувствата. Толкова бели.
Чудотворни от чудни черти.
Чисти пориви, в нас долетели
като птици от райски врати.
Акростих ли е моето име
или просто изречен безкрай?
Като обич сега изречи ме -
споделеното в мен разгадай!
(Сбъднати предчувствия)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
