Обича мойта муза...
Обича мойта муза да поспива,
а аз да пърхам около и със крилца,
по бузката да я целуна и завия
и да и галя меката коса.
Дали, похърквайки, за мен сънува,
за мойте грижи и за моята любов
или в съня си нейде, с някого палува,
докат за нея стана аз готов.
И щом погледне ме с очи игриви,
от щастие ми иде да летя.
А думите й, нежни и красиви,
ме карат да се разстопя.
Обича мойта муза да поспива,
а аз ще бъда винаги до нея.
Какво да правя? Много я обичам!
И с нея искам да живея!
© Христо Костов All rights reserved.
