Обичам самотата.
Обичам и тишината.
Когато сутрин слънчо
през прозореца наднича
и слънчево зайче по стените тича.
Обичам аромата на цветята.
Венец от тях ще си изплета.
Та кога навън падне мрака,
ще си го сложа на главата,
бяла роба ще облека
и косите си ще разпусна.
И после... После като самодива,
разперила ръце, ще тичам
през полето под звездното небе.
Обичам нощем да слушам
песента на щурците.
Към тях ще се присъединя
и поздрав ще изпратим 
на бялата луна, а тя весело
ще ни помаха с ръка.
Обичам на прозореца да стоя,
когато навън дъжд вали.
Да гледам как капките се стичат 
по стъклата като сълзи.
Обичам да се радвам
на пъстроцветната дъга
и да се опитвам с пръсти
да я докосна. Макар да знам,
че е невъзможно това.
Обичам спомени да събирам.
Да ги подреждам един след друг
по рафтовете празни на моя живот.

10.05.2013 г.