Jul 22, 2016, 10:53 PM

Обичам

  Poetry
1.3K 1 7

               ОБИЧАМ

 

Обичам душата ти - цялата!

Обичам дъха ти спокоен!

Обичам да слушам с наслада,

гласът ти шептящ и гальовен!

 

Обичам на пръсти и тихо,

да влизам в съня ти вълшебен!

Обичам безкрайно и мило,

в теб да се гушкам с безвремие!

 

А после... Обичам до лудост,

да искам пак да обичам!

И после... Пак до безумие,

в душата ти аз да се вливам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Г-н Попов, няма как за Любовта да не се пише красиво и нежно! Тя е извора на нашето вдъхновение и копнежи. Сладката "болка" от споделените мигове. Смисъла на нашето съществуване под всякаква форма.
    Благодаря и на теб, Владимир, че сподели!

    Ей, Жан, безкрайно съм щастлива, че си успяла да възвърнеш бодрия си дух и ведро и закачливо настроение! Ласкае ме и твоето присъствие тук, след наистина моето дълго отсъствие!

    Благодаря ти Стойна и на теб, че усети моите трепети!

    Поздрави и на вас, Светла и askme!
  • Харесах!
  • Прекрасен стих...
  • Нежна любовна лирика. Поздрав за чудесния стих!
    Хубав ден!
  • Аа, ето що те няма... ми то не ти остава време за писане от обичане
    Поздравче, Кам

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...