22.07.2016 г., 22:53

Обичам

1.3K 1 7

               ОБИЧАМ

 

Обичам душата ти - цялата!

Обичам дъха ти спокоен!

Обичам да слушам с наслада,

гласът ти шептящ и гальовен!

 

Обичам на пръсти и тихо,

да влизам в съня ти вълшебен!

Обичам безкрайно и мило,

в теб да се гушкам с безвремие!

 

А после... Обичам до лудост,

да искам пак да обичам!

И после... Пак до безумие,

в душата ти аз да се вливам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Г-н Попов, няма как за Любовта да не се пише красиво и нежно! Тя е извора на нашето вдъхновение и копнежи. Сладката "болка" от споделените мигове. Смисъла на нашето съществуване под всякаква форма.
    Благодаря и на теб, Владимир, че сподели!

    Ей, Жан, безкрайно съм щастлива, че си успяла да възвърнеш бодрия си дух и ведро и закачливо настроение! Ласкае ме и твоето присъствие тук, след наистина моето дълго отсъствие!

    Благодаря ти Стойна и на теб, че усети моите трепети!

    Поздрави и на вас, Светла и askme!
  • Харесах!
  • Прекрасен стих...
  • Нежна любовна лирика. Поздрав за чудесния стих!
    Хубав ден!
  • Аа, ето що те няма... ми то не ти остава време за писане от обичане
    Поздравче, Кам

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...