Обичам, дишам и пея
Вечно бързам и тичам нанякъде,
не утихват пристанищно мислите,
черно-бели се сплитат годините,
длани вплели в едно с ветровете.
Думи звучни в гърдите напират,
да излеят потоци извиращи,
струни тънки със пръсти набират,
и пулсират във мен... как пулсират...
До задъхване дишам... обичам.
Със сърцето след залеза тичам.
С цветен изгрев в едно се пресичам,
онемяла от обич, с душа му се вричам.
Само миг е животът ми, кратък
и понякога съвсем не е лесен,
но бълбукащ е изворът сладък
и отпивам с възторг, и със песен.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
