Apr 27, 2016, 8:56 PM

Обичам, когато...

  Poetry » Love
744 1 1

Обичам, когато
топлата ти кожа
докосва моята
ледено-студена същност и
шампанизираната ми кръв
бълбука изнервена
във вените ми,
желаейки да прелее във всяка част
от твоето съществуване,
загърбвайки
мен и моята същност.

Обичам, когато
ръцете ти се разливат
по тялото ми,
горят и
оставят отпечатъци, които
ми напомнят какво си взел
и какво съм дала, когато
без да попиташ си проникнал
в мен изцяло.

Обичам, когато
ме караш да треперя,
да се усуквам непотребна
около тялото ти
и да впивам
нокти в гладката кожа на гърба ти,
да затварям очи и да губя
контрол
над малкото останали
капки разум в
действията ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...