Apr 27, 2016, 8:56 PM

Обичам, когато...

  Poetry » Love
749 1 1

Обичам, когато
топлата ти кожа
докосва моята
ледено-студена същност и
шампанизираната ми кръв
бълбука изнервена
във вените ми,
желаейки да прелее във всяка част
от твоето съществуване,
загърбвайки
мен и моята същност.

Обичам, когато
ръцете ти се разливат
по тялото ми,
горят и
оставят отпечатъци, които
ми напомнят какво си взел
и какво съм дала, когато
без да попиташ си проникнал
в мен изцяло.

Обичам, когато
ме караш да треперя,
да се усуквам непотребна
около тялото ти
и да впивам
нокти в гладката кожа на гърба ти,
да затварям очи и да губя
контрол
над малкото останали
капки разум в
действията ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...