Обичам те!
когато неподплатени са с дела,
но как ли иначе да изкажа
това, което е в моята душа.
Единствено твоите ръце
търся плахо в нощта
единствено твоето лице
пробужда усмивката ми сутринта.
Празен е без теб деня ми
скучни са и вечерите ми
само, когато идваш в съня ми
се сбъдват моите мечти.
Знам, че щастието е вътре в мен
и трябва да се науча с него да живея,
но когато няма те до мен
за твоето щастие копнея.
Замислих се- навик ли е това
или просто обич безкрайна,
но когато живота сблъска
ме с хиляди лица
изпъкна твоето име като малка тайна.
Не зная как обичта си да покажа,
така че да не прекалявам с това,
не зная дали това,
което е в мен да го изкажа
и това,което е в моята душа.
За това тези тихи думи две
изречени на глас
разкриват моето сърце
и туй що тая в себе си аз.
© Елисавета Сиракова All rights reserved.