Обичам те
Обичам те Вечер,
когато изгреят звездите,
когато след дългия ден
като синьо винó ме опиват очите ти,
когото си ти, когато си в мен.
Обичам те Сутрин,
когато Луната бледнее,
когато белият ден започва
и ти ме вървиш, изгаряш, не тлееш,
и няма пак под краката ми почва.
Обичам те Денем,
когато Слънцето ярко,
заслепяваш и няма слама,
която не е смляна и овършана
след прегръдките на нас двама.
Обичам те Нощем,
тогава съм Оня,
който чакаш, и след потопа,
който без да чука, слиза от коня...
и те превръща във Калиопа!
Обичам те Въпреки,
обичам те даже
след последната земна обиколка,
до сърце-изплакване, така да се каже,
обичам те, просто - до болка.
Обичам те Колкото,
обичам те както
и като, и както да сричам,
едно запомни и
недей го забравя:
обичам да те обичам.
Обичам те.
13.02.2008, 5:11 ЕЕТ, София, на разсъмване.
© Ми Ки All rights reserved.