Пред теб в безмълвие стоях,
но не съм студена, безразлична!
Исках да ти кажа... но се спрях...
че до болка теб обичам!
А просто чаках нещо да се случи,
в зелените очи да прочетеш...
как исках в тебе да се сгуша,
на ухото думите да изречеш!
От страх притисках в себе си душата...
да не се окаже пак любов несподелена!
Сълзите си събирах в сетивата,
а исках да узнае цялата вселена! ...