Помня как, когато те видях, аз сведох поглед, секна моят смях.
С целувка ти сърцето ми плени,
а днес тъгувам за нощите под луната с теб.
Ще следвам слънцето докрай - мила моя.
Ти не си до мен, но аз те усещам още в моя живот.
Дъждовни дни, самотни нощи,
ела и под звездите пак ме прегърни,
върни магията, живота ми върни - защо ли?
Та, момиче, дали някой те обича повече от мен.
На теб ръка завинаги подавам, по пътя тръгна призори без мен.
Едно сърце подарък ти дарявам,
животът ти с моя да гори. ...