Когато те видях за първи път,
не предполагах, че ти ще си мъжът,
който мислите ще покори
и сънищата ми ще наруши.
Миговете с тебе са незабравими.
Нощите и дните – несравними.
В моя свят любов донесе,
в живота ми ти смисъл внесе.
Обичам те, през мъка и сълзи!
Обичам те, дори да ме боли!
Не зная грях ли е, но трябва да призная,
че твоята любов ме праща в рая.
© Антония All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
