Обичам те и знам, че ни закриляш! (епитафия)
На свекър ми
Не съм те познавала никога,
а ми се иска да те бях познавала.
Виждала съм те на снимка само,
а ми липсваш!... Странно е и е необяснимо.
Истината е, че човек не умира
( в пълния смисъл на думата).
Той живее в спомените на хората
и в добрите им думи за него.
Смърт няма! Тя е измислица.
Енергията, с която човек е изпълнил
пространството около себе си
и добрите дела, които е извършил приживе
остават след него. Завинаги!
2011 г.
© Радослава Антонова All rights reserved.
