Обичам те, живот
Обичам те, живот, дори и да те мразя,
пътят ми когато е неравен.
Но един си ми и затова те пазя
като спомен, пък макар и позабравен.
Боря се за теб, а битките са тежки,
често падам и съм цялата в кръв.
Раните лекувам... стари грешки...
и на бойното поле съм пръв.
Понякога над мене пада като камък
една умора и една безкрайна мъка,
като дъжд гаси горящия ми пламък...
искам да избягам... да не бъда тука.
Но намирам някак си причина да остана
и в гърдите се надига дива радост.
Имам те, живот - макар с природа странна,
и съм в началото на бурна младост.
Ще прескачам всяка твоя бездна
и в редиците ще бъда вечно първа.
И да искам да си тръгна, да изчезна,
все при теб накрая ще се върна.
© Или Дадарова All rights reserved.
