Обичлив живот
Денят ме вика – искрен, непринуден,
събуждам се – вулкан от детски смях,
поглеждам вън с усмивка и почуда
и слънчева да бъда си избрах.
Дъждът обичам, но тъгата никак,
Твореца търся, чувствам ли проблем,
живея в стих след стих, ще го извикам
и казват че съм странна, не съвсем.
На този свят са криви правилата
и гонят да ме хванат, няма как,
изплъзвам се и търся път обратен
към детството и го усещам пак.
Раздавам се, защото ми харесва,
щом губя нещо, Бог го е решил,
и нещо по-добро ще се намеси,
в живота търся своя нежен стил.
Открих го – да живея обичливо,
от Бога имам всичко и лети
към всеки в нужда, светлина попивам,
любов да грее с моите черти.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
