Обикновени рисунки - 21. Прекис.
Една история, която някога ще има своя край...
Не толкова мрачен, колкото предвиждам, надявам се... Дано съм лош пророк!
Хенрик Мозес - разбира се!
Б.
Тя…
Навсякъде, където
мине,
просто пръска
Феромони!
И плаче…
На рамото ми плаче
(Това се случва не веднъж),
че цяла глутница я гони!
Какво?
Какво ли може да стори човек?
Освен само да се моли…
Боже!
Нека… Нека просто някой я догони!
И да се свърши всичко...
Да!
В началото на този век…
Еманципиран.
И пресъхнал живина
във здрави клони.
И нека се роди…
Да се роди най-после
Онова,
което е
Поличба.
То идва…
Времето…
Времето минутите си
рони!
Б. Калинов
16.09.2011 г.
Пловдив
© Борис Калинов All rights reserved.
