Пътят,
както всичките в
Родопа,
си е малко тесен.
И катери с мъка
хълмовете
към Небето...
И никак не е
странно,
че под него
в зелено грее
Лято,
а отгоре царства
идващата
Есен!
„Тук е!“ – казва ми
Сърцето.
Усещам вече
вятърната
Песен!
Странник
26 Август 2014г
Пловдив
© Борис Калинов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
