Само да можех да знам какво правят в момента другите като мен... Къде е това място, там, където живота им сякаш е по-добре построен? Само да можеха да ми кажат какво още не съм изпълнил като житейски дълг... Или какво болката ми значи, какво да направя за да мога да я изкарам навън... Да имах за миг очите на слепец, до дъно в себе си да видя изтръгваща вината в мен, по тяхната пътека да премина. И да не търся зримите посоки, от кулите наивност да се пазя, издигнати от чувства боси, сама през себе си да газя...
Само да можех да имам миговете, които другите сега притежават. Всичко в мен да разбирам, да не си позволявам да се самоунищожавам. Само да можеше по-малко да ми пука за другите, които вече ме мразят. И всъщност някак си жалко е, когато няма кой от проблеми да ме пази.
И срещната в очите на отшелник, душата си кристално да запазя. И ударите в тежкия ми делник с нескрито задоволство да погазя. Ехидните усмивки аз погребвам, кому са нужни в пътя ми житейски? И мравчено в сърцето си подреждам живеещите в мен блага библейски...
И всяка стъпка води към отричане на всичко, в което вярва душата ми, изстрадала за всеки миг обичане и болна от лудите идеи на съдбата ми. Така вървя в пътеките безлунни, безкористно намиращи се във всички нас. По глътка отпечатък за бездушните, които винаги се стремя да нямат ни глас. И ние сега сме героите печални, защото всичко добро изпълваме със страст, съдени за грешки тъй неморални, но обикновено се случва на хора като нас.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.