Самотно облаче във небесата
тихо плаче, дъжд пада.
То далеч е от на рая чудесата.
В мрак бездънен то страда.
Надява се на някаква утеха,
но друго облаче се не явява.
Няма за него усмивка мека.
От скръб го нищо не спасява.
© Георги All rights reserved.