Sep 9, 2005, 1:52 AM

Обладание

  Poetry
1.6K 0 3

Не вярвах, че ще стане,

но се случва –

стрела  гореща рязко ме

улучва.

 

Кръвта ми руква –

гъста, черна, стара,

и бавно се превръща

в синя пара.

 

Усещам топлина –

неземна сила,

главата и лицето ми

покрила.

 

Обвила моя мозък

и сърцето,

и чувствам как се сливам

със детето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гай Монтег All rights reserved.

Comments

Comments

  • червя се. не мога такива неща да правя аз...
  • Ма недей да се притесняваш - нищо срамно няма в тълкуванията ти.
  • Има нещо благородническо в това за кръвта, която се превръща в синя пара. Като цяло, "обладание " ми харесва, има действие, всичко е казано мног о точно и стегнато. Тълкуванието си, обаче, няма да го напиша, защото ме е срам...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...