Отново е лято навън!
Пое ме онази вълна,
в която живея насън
с море, тишина и... жена.
Така да е простичко всичко,
от малките късчета рай
кроя и съшивам отлично
надежда и обич безкрай.
Не гладя, не мия чинии,
обличам се семпло с мечти!
На голо стои ми красиво
усмивката. И ми личи,
че цялата пуста суетност,
която измамно лъщи
е толкова лятно далечна..
Излишна!
Обличай мечти!
© Йордан All rights reserved.