Образ непреходен
Многото отмина, малко ми остана...
Аз ще си замина, като всеки друг.
Тука на земята диря ще оставя,
а в бразда-засята - тежкия си плуг.
Стихове оставям, за да се прочитат.
Нещо съм посàдил с моите ръце.
Спомени оставям, за да се почитат.
В шепи ви оставям моето сърце.
Син и дъщерята пътя си да следват.
Внучката със тях е- хубаво дете.
Нека със успехи цели да преследват
и на всяка ценност стожер да са те.
И оттук нататък в пътя си да ходят -
в него да оставят своите следи.
И на тях децата тука да проходят -
всяко от които да ги наследи.
Тъй живота краен става си безкраен
и ще съществува векове наред.
Ще запази даже смисъла си траен-
образ непреходен в земния портрет.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Казваш истини, които засягат всеки, оставил следа в земния си живот.
Затова стихът ти докосва, Апостоле.
Здраве и бодрост на духа ти пожелавам!
-
Пак прощални песни в стихове красиви ето , че редиш.Тъжно ми .Ще останат след нас наследниците, но всеки извървя собствения си път.
Животът на всеки е индивидуален, затова си мисля,че трябва да го изживеем пълноценно. Да дадем от себе си всичко каквото можем, а то ще остави следа. Зарази ме с твоето миньорно настроение, но такава е истината.Да си жив и здрав и винаги в творческо вдъхновение!
Лека вечер!
? -
Оставил си приемници, Никола - син и дъщеря - това е земното ти продължение. Надявам се тези хубави стихове, които си написал, да се превърнат в трайното ти духовно продължение!
Поздравление и хубава неделя, последвана от творчески наситена нова седмица!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И на вас хубава неделна вечер!