Образ непреходен
Многото отмина, малко ми остана...
Аз ще си замина, като всеки друг.
Тука на земята диря ще оставя,
а в бразда-засята - тежкия си плуг.
Стихове оставям, за да се прочитат.
Нещо съм посàдил с моите ръце.
Спомени оставям, за да се почитат.
В шепи ви оставям моето сърце.
Син и дъщерята пътя си да следват.
Внучката със тях е- хубаво дете.
Нека със успехи цели да преследват
и на всяка ценност стожер да са те.
И оттук нататък в пътя си да ходят -
в него да оставят своите следи.
И на тях децата тука да проходят -
всяко от които да ги наследи.
Тъй живота краен става си безкраен
и ще съществува векове наред.
Ще запази даже смисъла си траен-
образ непреходен в земния портрет.
© Никола Апостолов All rights reserved.
