Образът в огледалото
Поглеждам в огледалото вцепенена,
със сковано от студ сърце.
Иска ми се да видя звезда непокорена,
а очите съзират едно насълзено лице.
Този образ ли ще бъде моят лик?
Него ли ще виждам всеки път?
Нима сълзи, огън и вик
не могат молитвите да погасят?
Ами ако огледалото аз счупя...
Дали образът ще си остане?
Дали щастие ще мога да си купя
с парчета, паднали по пода кристален?
„Стъклото се чупи, но съдбата - не.
Не мисли, че е образът лъжа!
Ще бъдеш вечно с ранено сърце,
макар да ти казват, че не си сама!"
. . .
Чух този отговор и отново усетих тъга...
© Станислава Сярова All rights reserved.
