Nov 22, 2008, 9:25 AM

Обречена

  Poetry » Love
715 0 2

Обречена

 

Ръце разперих,

но не полетях.

Очи отворих -

нищо не видях.

Заплаках,

но без сълзи.

Извиках,

без глас.

Помолих се -

безответно.

Откраднах си,

но беше празнота.

Тръгнах си,

но останах.

Обикнах,

малодушно.

Намразих...

себе си.

Останах,

но ме нямаше.

Изгубих се...

в самотата.

Обрекох се,

но на тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...