Обреченост
Не можах да се скрия
от покварата на истините.
А как исках да остана чиста...
Не ще мога да се преоткрия -
никога същата,
никога добра,
никога единствена.
Повтарят се и думите, и мислите,
и сънищата, и живота ми.
Ден след ден,
обикновен,
и тъжен,
и безсмислен.
Провалят се хората
в една и съща бездна
по един и същи начин
пред мен.
Нямам вяра,
нямам надежда.
Нечупливо е вече стъклото -
филтърът пред очите ми.
Върти се колелото
и тези горе
слизат долу...
и обратно...
и стократно!...
от покварата на истините.
А как исках да остана чиста...
Не ще мога да се преоткрия -
никога същата,
никога добра,
никога единствена.
Повтарят се и думите, и мислите,
и сънищата, и живота ми.
Ден след ден,
обикновен,
и тъжен,
и безсмислен.
Провалят се хората
в една и съща бездна
по един и същи начин
пред мен.
Нямам вяра,
нямам надежда.
Нечупливо е вече стъклото -
филтърът пред очите ми.
Върти се колелото
и тези горе
слизат долу...
и обратно...
и стократно!...
© Полина димова All rights reserved.
Поздрав!