За всички те са странни, неразбрани,
поглеждат ги и тихо казват само
"Какво ли се опитват да забравят?"
и отминават с безразличие голямо.
Обичат това, което във вените им се разлива.
Мигове с бяла отрова.
И смърт в плътта си пак забиват-
вземат поредната си доза.
Забивайки във вените отрова
усещат че още дишат и живеят.
Сърцата им отмерват поредната доза
и се питат дали ще оцелеят. ...