4.05.2006 г., 15:01

Обреченост

864 0 1




За всички те са странни, неразбрани,
поглеждат ги и тихо казват само
"Какво ли се опитват да забравят?"
и отминават с безразличие голямо.

Обичат това, което във вените им се разлива.
Мигове с бяла отрова.
И смърт в плътта си пак забиват-
вземат поредната си доза.
 
Забивайки във вените отрова
усещат че още дишат и живеят.
Сърцата им отмерват поредната доза
и се питат дали ще оцелеят.

В живота смисъл не намират
и само с болката живеят.
В телата си енергия вливат
и вярват само в нея.

Живеят в измислени светове,
със своя бял приятел се сливат.
Не вярват в дяволи и богове
и в прегръдките му завинаги заспиват.

Какви ли грешки плащат
на такава висока цена?
Раните им трудно ще зарастнат,
а са само едни трудни деца.

За какво са наказани,
кой Бог ги осъди?
Старите въпроси са отново зададени
дано и отговорите дадени бъдат.

Това чувстват вашите деца-
несигурност, ранимост, отчаяние.
Подайте им отворена ръка
и не съдете наркоманите!

Те нямат мечти, надежди и чувства,
животът им е непрекъсната борба.
И в съзнанието им се блъска
единствено въпросът "До кога?".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....