Името на тъгата е изрязано в паметта ми,
Тъгата ми е данък, който ще плащам за всяка илюзия,
Всяка илюзия, с помощта на която си поемам дъх,
Дъхът, който е необходим , за да направя още една крачка...
Крачката, която ще ме спаси от срама на самоволно пожеланата смърт...
Смъртта, която чакам, за да изтрие от душата ми името на тъгата...
Името на тъгата е името на живота.
© Катя All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
