Feb 27, 2015, 1:16 AM  

Обръщение

  Poetry » Civic
494 1 0

Ние всички сме едно,

едно сме във злощастната съдба,

едно сме във кръвта,която ни събира,

едно сме във великата ни мисия

да сме на тази наша свята

и изстрадала земя!

 

Едно сме във свещения ни поход,

вдъхновен от силата, която бди над нас

и ни окриля през годините на грохот

във полета ни над която и да е стена!

 

Едно сме и така да сме,

във целия световен кръговрат,

каквото и да става

във водовъртежа на поредния обрат.

 

Това ще е за кратко време

в чудовищния водопад,

да ни притиснат и години,

ний пак ще издържим,

защото сме си племе,

ний пак продължим,

защото сме хилядолетно семе,

в основите на този свят,

срещу което няма сили,

който и да е със злото,

който и да е рогат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...