27 февр. 2015 г., 01:16  

Обръщение

495 1 0

Ние всички сме едно,

едно сме във злощастната съдба,

едно сме във кръвта,която ни събира,

едно сме във великата ни мисия

да сме на тази наша свята

и изстрадала земя!

 

Едно сме във свещения ни поход,

вдъхновен от силата, която бди над нас

и ни окриля през годините на грохот

във полета ни над която и да е стена!

 

Едно сме и така да сме,

във целия световен кръговрат,

каквото и да става

във водовъртежа на поредния обрат.

 

Това ще е за кратко време

в чудовищния водопад,

да ни притиснат и години,

ний пак ще издържим,

защото сме си племе,

ний пак продължим,

защото сме хилядолетно семе,

в основите на този свят,

срещу което няма сили,

който и да е със злото,

който и да е рогат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...