Feb 17, 2009, 8:56 PM

Обсебен

  Poetry » Love
1.4K 0 6
Когато вятърът духа в лицето ти,
ти ще мислиш, че те докосват ръцете ми.
Когато слънцето грее в очите ти,
ти ще мислиш, че аз топля лицето ти.
Когато вълните се плискат в нозете ти,
ти ще вярваш, че аз съм до теб.
Ще виждаш очите ми във всекиго.
Ще чуваш гласа ми във всеки друг звук.
Ще търсиш обичта ми, защото си Обсебен.
По всяко време ще ме търсиш.
Ще копнееш.
Няма да можеш без мен да живееш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Раденкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...