May 4, 2006, 12:44 AM

Обсебване

  Poetry
1.1K 0 1

Влезе в живота ми като стихия.

Помете всичко като ураган.

Обсеби ме със страшна сила

и после си замина...сам.

 

Остави ме сама, разполовена,

кървяща от безсилие и страст.

Молеща и смъртно наранена

от силата на твойта власт

над моя дух и моето тяло.

Остави лицето и гласа си във мен.

Сега боли както никога не е боляло,

обсебваш мойта нощ и моя ден.

 

Обсебваш всичко,

Погубваш ме бавно.

Не ми остави нищо,

а и нищо не искам.

 

Искам само теб, за мен да живееш.

С мен да танцуваш когато се смееш.

И когато си весел мен да целуваш.

И когато си тъжен с мен да тъгуваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...