May 29, 2007, 8:03 AM

Обувките на звездите

  Poetry
976 0 11
Безкоренно разкъсах всички принцове.
(Изгниха прасковите без крадци)
Дори палачите ми са без принципи...
Москва отдавна вярва на сълзи.

Каляската си тръгна със Пинокио.
(без продавачки се продаваше кибрита)
От ризи лебедни си изпогризах ноктите...
Кой цар е гол, щом е без свита?

 Небето ми и то се издавинчи.
(при все, че осветява и хетери)
 Като безбожник дявола изклинчи...
Звезди обувки от мазоли мерят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Драгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да,хубаво играеш с думите Ники,внимавай,увлича...да не стане самоцел-повече от другото...е,щом те кефи-наслаждавай се-познато ми е,и аз се изкушавам често като рисувам...Поздрав!
  • Обожавам играта на думи а ти си играеш с тях като бог.
  • Необичайно поднесен, и много интересен стих!
    Поздрави!
  • Добре, че не живея заедно с теб. Ще забравя да говоря, в безмълвие от гениалните ти стихове...
  • Браво!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...