Jan 31, 2007, 3:13 PM

Объркан

  Poetry
1.1K 0 6
Приятели, които мразя
И врагове, в които съм се влюбил
Отново всичко се повтаря
Любов намерил и загубил
И дори не знаете защо ви мразя
Защото...
Забравям всичко и прощавам,
което води пак до нови грешки
По мене белези остават, следи
от глупоста човешка
И дори не знаете защо ви мразя
Защото всъщност...
Затънали в лайна до шия,
Забравили сме даже да се смеем
Гледаме се с тъпота в очите
и крокодилски сълзи леем
И дори не знаете защо ви мразя
Защото всъщност много...
Уморих се вече от това
Нима и любовта ми е омраза
Но нося си товара пак
не мога да го изоставя
И дори не знаете защо ви мразя
Защото всъщност много ви обичам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълко Тодореев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...