Jan 31, 2007, 3:13 PM

Объркан

  Poetry
1.1K 0 6
Приятели, които мразя
И врагове, в които съм се влюбил
Отново всичко се повтаря
Любов намерил и загубил
И дори не знаете защо ви мразя
Защото...
Забравям всичко и прощавам,
което води пак до нови грешки
По мене белези остават, следи
от глупоста човешка
И дори не знаете защо ви мразя
Защото всъщност...
Затънали в лайна до шия,
Забравили сме даже да се смеем
Гледаме се с тъпота в очите
и крокодилски сълзи леем
И дори не знаете защо ви мразя
Защото всъщност много...
Уморих се вече от това
Нима и любовта ми е омраза
Но нося си товара пак
не мога да го изоставя
И дори не знаете защо ви мразя
Защото всъщност много ви обичам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълко Тодореев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...