31 ene 2007, 15:13

Объркан

  Poesía
1.1K 0 6
Приятели, които мразя
И врагове, в които съм се влюбил
Отново всичко се повтаря
Любов намерил и загубил
И дори не знаете защо ви мразя
Защото...
Забравям всичко и прощавам,
което води пак до нови грешки
По мене белези остават, следи
от глупоста човешка
И дори не знаете защо ви мразя
Защото всъщност...
Затънали в лайна до шия,
Забравили сме даже да се смеем
Гледаме се с тъпота в очите
и крокодилски сълзи леем
И дори не знаете защо ви мразя
Защото всъщност много...
Уморих се вече от това
Нима и любовта ми е омраза
Но нося си товара пак
не мога да го изоставя
И дори не знаете защо ви мразя
Защото всъщност много ви обичам

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълко Тодореев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...