Dec 23, 2006, 4:43 PM

Объркан свят

  Poetry
802 0 3

Навред намръщени лица
и пълни пейки със младежи.
По улиците хората вървят,
унесени във своите копнежи.

Навред разперени ръце
на просяци-душите им се лутат.
Какво едно момиче има да даде
сред дамите,отрупани с бижута?

Навред кафета и цигарен дим,
кутии празни,смачкани кибрити,
а ние хората стоим
от всичко грозно,глупаво прикрити.


Навред боклуци и наркомани,
между живота и смъртта са те.
Какво докара ги дотук-забрани,
омраза или някакво си"не"?

Навред безкрайни грубияни
насилват,грабят,мамят.
Вървят сред хората пияни
и казват,че са вечно неразбрани.

Навред ковчези,пълни със деца,
а майките им,паднали на колене
разпитват"Къде е радостта,
щом Господ взе и моето дете?".

Ах,колко грозен станал е светът,
напълно страшен,променен е.
Е,има хубави неща,
но лошите са повече за мене.

      2001

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Начкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много болна истина има в стиха ти!

    Поздрав за написаното!
  • Танянка, всичките ти стихотворения много ми харесват.
    Имам няколко забележки за печатането:
    1. След запетая има едно празно.
    2. Пред кавичките има едно празно.
    3. Тук на две места има терета. Пред тези терета и след тях трябва да има по едно празно.
    Ти си много чувсвителна и реагираш на всички лоши неща, затова ти се струва, че те са повече в живота.
  • Текстът е страхотен - написан талантливо.
    Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....