Объркана
Смачкана като фас в пепелника,
лежи душата ми пребита.
Смаза я ти със жест едничък,
дори не се обърна - тръгна си самичък.
Не се обръщаш, не съм ти любима.
Дори ушите си запуши,
а аз не викам - изтръгнах си езика.
Да моля пак - не зная вече как.
....................................................
Как изглеждаше?!
Чакай, чакай, ще се сетя.
Сън ли беше?!
Не, недей! Не избледнявай!
Поспри, лицето ти да пипна,
милото, познатото до болка.
Дай ръката ти да хвана,
ще тръгна с тебе, ако само ти поискаш.
Недей мълчи, душата ми прогаряш!
Не си жесток, защо обратното доказваш!
© Пепи Оджакова All rights reserved.
