Объркана
Смачкана като фас в пепелника,
лежи душата ми пребита.
Смаза я ти със жест едничък,
дори не се обърна - тръгна си самичък.
Не се обръщаш, не съм ти любима.
Дори ушите си запуши,
а аз не викам - изтръгнах си езика.
Да моля пак - не зная вече как.
....................................................
Как изглеждаше?!
Чакай, чакай, ще се сетя.
Сън ли беше?!
Не, недей! Не избледнявай!
Поспри, лицето ти да пипна,
милото, познатото до болка.
Дай ръката ти да хвана,
ще тръгна с тебе, ако само ти поискаш.
Недей мълчи, душата ми прогаряш!
Не си жесток, защо обратното доказваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
