Бях сред ангели в чисто бели престилки
и професор с наистина златни ръце.
С насъбрани у тялото черни горчилки,
довели ме тук на това дередже.

Под упойката бързо отпусках ресници,
светлините над мен се стопяваха в ритъм.
Приличаха сякаш на живи звездици -
такива ли бяха, не можех да питам.

Приспана сред ангели в бели одежди -
не помнех, не чувствах, не страдах.
Часовете раздираха всички надежди,
ала духом така и не падах.

Лицемери забравих, приятелки мазни
дето нивга не питаха как съм...
Туй за мен беше краят на приказки празни,
сама оцелявам, юнак съм.

Отворих очи, за да чуя присъда -
живот с половин щитовидна жлеза.
На хапче до гроб ще трябва да бъда,
отсече съдбата и лепна цена...

14-04-2016 год.

ПП: Претърпях операция на щитовидната жлеза...Сърдечно благодаря на малкото искрени хора, които ме подкрепиха. В лошите моменти, лицемерието се забелязва по-добре от всякога. Този съдбовен за мен момент ме направи силна и ми отвори очите за толкова много неща. Оцелях и благодаря на Бог за това, че беше с мен през всичките изпитания...