Добре дошъл си, приказен Декември!
Очаквах те с притихнала душа.
Премръзнал си от пътя, уморен си,
ще ти налея чаша топлина.
Ще я поръся с мъничко канела
и портокалов резен за разкош.
Завий се с шала, дето съм изплела!
Ще си говорим дълго тази нощ.
Очаквах те, Декември, да се върнеш,
да ти разказвам имам толкова неща.
Но по-добре сега да ме прегърнеш
и в топлите ти длани да заспя...
© Зорница Петровска All rights reserved.
, За мен декември е строг и суров, чуди се дали да ме пусне да премина нататък в новото или не... Ще взема да го черпя и аз с един чай с канела, дано е добър!argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
