Добре дошъл си, приказен Декември!
Очаквах те с притихнала душа.
Премръзнал си от пътя, уморен си,
ще ти налея чаша топлина.
Ще я поръся с мъничко канела
и портокалов резен за разкош.
Завий се с шала, дето съм изплела!
Ще си говорим дълго тази нощ.
Очаквах те, Декември, да се върнеш,
да ти разказвам имам толкова неща.
Но по-добре сега да ме прегърнеш
и в топлите ти длани да заспя...
© Зорница Петровска All rights reserved.
, За мен декември е строг и суров, чуди се дали да ме пусне да премина нататък в новото или не... Ще взема да го черпя и аз с един чай с канела, дано е добър!askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
