Jan 27, 2005, 2:50 PM

Очакване

Poetry

1.2K 0 2

Изгрява зората с бледи лъчи
и бавно отстъпват мойте сълзи.

Поглеждам се плахо с надежда една...
Посягам, докосвам... Това е любовта!

Мъждиво сияние нежно трепти,
отново поникват крехки мечти.

Стоя във зората, а времето спря...
Дали ти прогледна, дали осъзна?!

Посягам страхливо към твойта ръка,
дали ще сме заедно - това е съдба.

Аз чакам ли, чакам зората да мине,
да дойде денят, но не да отмине!

На граница тънка аз права стоя...
отпред е зората, отзад е тъма.

Така се разкъсвам и гледам света,
не мога безкрайно... подай ми ръка!

Да тръгнем отново, по-силни от всякога,
да влезем отново във нашето НЯКОГА!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Далия (Далия)

И аз така мисля!

2005-01-27T15:14:14+02:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Аз чакам ли, чакам зората да мине,
да дойде денят, но не да отмине!-е,страхотно е!

2005-01-27T15:10:07+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0