27.01.2005 г., 14:50

Очакване

1.2K 0 2

Изгрява зората с бледи лъчи
и бавно отстъпват мойте сълзи.

Поглеждам се плахо с надежда една...
Посягам, докосвам... Това е любовта!

Мъждиво сияние нежно трепти,
отново поникват крехки мечти.

Стоя във зората, а времето спря...
Дали ти прогледна, дали осъзна?!

Посягам страхливо към твойта ръка,
дали ще сме заедно - това е съдба.

Аз чакам ли, чакам зората да мине,
да дойде денят, но не да отмине!

На граница тънка аз права стоя...
отпред е зората, отзад е тъма.

Така се разкъсвам и гледам света,
не мога безкрайно... подай ми ръка!

Да тръгнем отново, по-силни от всякога,
да влезем отново във нашето НЯКОГА!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...