27.01.2005 г., 14:50

Очакване

1.2K 0 2

Изгрява зората с бледи лъчи
и бавно отстъпват мойте сълзи.

Поглеждам се плахо с надежда една...
Посягам, докосвам... Това е любовта!

Мъждиво сияние нежно трепти,
отново поникват крехки мечти.

Стоя във зората, а времето спря...
Дали ти прогледна, дали осъзна?!

Посягам страхливо към твойта ръка,
дали ще сме заедно - това е съдба.

Аз чакам ли, чакам зората да мине,
да дойде денят, но не да отмине!

На граница тънка аз права стоя...
отпред е зората, отзад е тъма.

Така се разкъсвам и гледам света,
не мога безкрайно... подай ми ръка!

Да тръгнем отново, по-силни от всякога,
да влезем отново във нашето НЯКОГА!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...