Очакване
Поема ли да ти напиша, или стих?
Душата ми разделя се на две.
После ден и нощ в едно се вплитат
и всичките ми сетива те питат:
Ти, музата, тези думи предизвикала,
кое от двете би повикала?
Но нека да ти кажа аз какво видях,
а после ти реши по смисъла за тях.
… … …
Очите ти от снимката ме покориха,
без да кажат думичка дори,
без животът ми дори да ги е искал,
без да знаех, че във тях си ти.
Лицето ти в усмивка бе застинало
на хоризонта в нечии мечти
и устните нашепваха безмилостно
любовта отвътре как гори.
Косите ти блестяха в абаносово
от сянката на бледите ти рамена
и бушуваха се в тялото ти господно
желание, копнеж и ветрове.
Поставих те във рамка на стената.
Прибрах те в собственото си сърце.
Заклех се в името на Сатаната,
че ще съм с теб във всички грехове.
Знам, че съм далечно недостатъчен
с думите, изписани от мисълта,
но все си вярвам, че в съдбата,
някак си, ще бъда с теб във вечността.
А дланите ми парят от очакване
животът времето пред мен да спре,
да те събера в себе си отвсякъде,
да сме едно в други, наши, светове.
© Йордан Малинов All rights reserved.
