Повява нощен хлад над къщите
обвити в пелена от призрачна мъгла,
пролая нейде куче зад оградите
и после гробна тишина.

Настъпи и на моята есен времето
косите посребри със тънка четка,
ала там  някъде зад годините
едно момиче все още тебе чака.

Облегнато на своите мечти богати
в ръката стиска шепа звезден прах
в очи сияйните звездици
стаена нежност скрита в  тях.

Смрачи се вече,потъна в тъмнина
уличката малка по която
вървях със теб във своята мечта
и чаках свойто лято.