Очакване
890
0
1
Повява нощен хлад над къщите
обвити в пелена от призрачна мъгла,
пролая нейде куче зад оградите
и после гробна тишина.
Настъпи и на моята есен времето
косите посребри със тънка четка,
ала там някъде зад годините
едно момиче все още тебе чака.
Облегнато на своите мечти богати
в ръката стиска шепа звезден прах
в очи сияйните звездици
стаена нежност скрита в тях.
Смрачи се вече,потъна в тъмнина
уличката малка по която
вървях със теб във своята мечта
и чаках свойто лято.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
