ОЧАКВАНЕ

Моето сърце жадува, изнурено,

като изсъхнала земя за майски дъжд,

да дойде с лице, от обич озарено,

неповторимият, единствен мъж.

Погалил ми косите, със сребро покрити,

целунал жадно устните ми топли,

дълбоко взрял се във очите ми открити 

и с мъжката си ласка да ме стопли.

След толкова злини, съдба нелепа,

които през живота труден ми стори,

поне във края на житейската пътека

едно добро за мене, клета, направи!

Очаквам го със плаха тръпка и надежда,

нека дойде той, аз искам да обичам!

Тъй слънцето през гъстата мъгла поглежда.

Да бъда неразделна с него - аз се вричам.

Обичта когато две сърца събира -

и воденичен камък няма да тежи.

Дава тя неземна дивна сила!

Да вярвам ли, че теб те има, ми кажи?