Jan 16, 2010, 3:55 PM

Очи

  Poetry » Love
1.1K 0 0

От очите ти живот си вземам

и до гроб ще ме изгарят,

светлината им поемам,

топли спомени остават.

 

Очи, които ме изпиват,

чакам с трепетна надежда,

очи от обич пак преливат,

към светли пътища повеждат.

 

Очи, които обожавам,

ме преследват ден и нощ,

очи с любов гореща давам

на теб със трепетен разкош.

 

Очи, които вечно търся,

изпълват моето мълчание,

очи душата моя кършат,

даряват тайно заклинание.

 

Очи, които гледам жадно,

попиват нежния ми зов,

а моите пак плачат жално -

не отблъсквай моята любов!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Войкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...