В нощи и дни,и топли и хладни,
едно лице без да мига с очи,
очи от мастило,безпаметно жадни,
бди над съня ни-от портата бди.
Залепен за вратата гледа към улицата,
навярно убийствено скучна за нас.
От некролога намига на хората
в копнежа си да измуфти фас.
...Бързите капчици сълзи небесни,
хартията жадно попива в душата си.
А после ветровете,и тихи и бесни,
от бялата буза ги изтриват с ръката си. ...